|
Създаването на антибиотиците се определя като революция в медицината съвсем справедливо. Заболявания, които в миналото са протичали тежко и често са предизвиквали смърт, днес са напълно лечими именно благодарение на антибиотиците.
Едновременно с популярността на тези лекарства обаче възниква и спорът дали, лекувайки, те не нанасят и вреда на организма. Като че ли темата за страничните действия на тези лекарства привлича вниманието повече от безспорните им достойнства. Този спор е още по-чувствителен, когато става дума за децата ни. Затова е необходимо винаги да се търси мнението на специалист. На най-често задаваните въпроси, свързани с лечението с антибиотици, отговаря педиатърът д-р Янита Иванова от болница „Свети Лазар”. Какви лекарства са антибиотиците? Антибиотиците са група лекарства с насочено действие срещу бактерии – причинители на инфекциозни болести. Различават се основно два вида антибиотици – бактерицидни (убиващи бактериите) и бактериостатични (блокиращи размножаването на бактериите). Това са много ценни лекарства. Откриването им е позволило да бъдат лекувани много смъртоносни дотогава болести като туберкулоза, сифилис и др., значително е намалило смъртността от инфекции и е подобрило качеството на живот. Те заемат значително място в лечението и превенцията на инфекции в хирургията, вътрешните болести, педиатрията, акушерството и др. Съвременните антибиотици са нетоксични и с незначителни странични действия, което улеснява използването им.И обратно – безконтролното или ненужно използване на тези лекарства е довело до образуване на нови щамове от атакуваните бактерии, които са устойчиви към тях. Образно казано, при микробите също действа естествен подбор и оцеляват само тези, които успяват да си изработят защита, например ензим, който разгражда молекулата на антибиотика. Образуването на устойчиви щамове води до производство на нови и нови поколения антибиотици и така съществува постоянна надпревара между природата и фармацията.
|
|
продължава>
|
|
|
Животът в града има своите предимства, както и маса недостатъци. Едно от тях, при това немаловажно, е шумът. Философията на мегаполиса Над главите ни постоянно прелитат самолети, с грохот преминават влакове или трамваи, бучат автомобили. Ако отворим прозореца си, едва ли ще чуем пеенето на птичките и шума на листата, разлюлени от вятъра. По-реалистично е в него да връхлети една какофония от шумове – форсиращият двигател на автомобила, още по-истеричната аларма на возилото на съседа до вас. Към това прибавете почти непрекъснатия шум от строящия се жилищен блок, децибелите на кварталното заведение и т.н. Ужасени затваряте прозореца, но тишината все още е мираж – съседът под вас явно не чува, защото вие без усилие може да проследите драмата на поредната телевизионна сапунка. Отгоре пък съседката е пуснала за пореден път пералнята, която явно се разхожда из апартамента й. Като капак, съседите до вас заформят поредния семеен скандал. Ех, ако можехте да избягате от целия този шум!!! Човешкото ухо е много фин инструмент, идеално настроен за възприемане на тихи звуци. Така го е замислила и създала природата. |
|
продължава>
|
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Край >>
|
|
???????? 1 от 4 |
