Обещана надежда

Ще започнем на чисто - това си обещаваме в края на всяка година. Ще сме по-добри, ще обичаме повече, ще се усмихваме и така за проблемите не остава нищо друго освен да изчезнат бързо и неусетно. Естествено, че това наистина се случва - по празниците, когато сме с любимите си хора, докато разказваме вълшебни коледни приказки на децата си. А дали ще продължи така и по-нататък, имаме цяла година да разберем. Всъщност не е и толкова важно - какво значение има колко точно точки от списъка с обещания ще изпълним, с колко недостатъка ще се преборим и колко победи ще отбележим?

Като наши читатели за вас е сигурно едно - най-голямата ви победа е „факт”, който расте, смее се и обича с вас и заради вас. Единственото, което сте длъжни да направите, е да му обещаете надежда и да го убедите, че вярвате в нея. Всичко, от което се нуждае едно дете, е любов… и още нещо - вярата, че животът е прекрасен и ще бъде такъв винаги. Подарете надежда и на себе си - обещайте си да се усмихвате всеки път, когато погледнете детето си: очаква ви една прекрасна нова година!

Само за майки

Майчинство в антракта

Артистичността във всичките й форми винаги е предизвиквала вниманието ни, но като че ли най-силен интерес буди сблъсъкът й с предполагаемо тривиалните ни житейски прояви. Известна, талантлива, красива и млада - всички необходими условия една дама да бъде обявена за звезда. Дамата е Теди Духовникова, а „тривиалното” й откритие е, че има нещо по-хубаво от това да си „българската Мишел Пфайфър”, главната героиня във филма „Прогноза” или изоставената доня Елвира от „Дон Жуан”. Всичко това достига истинската си сладост едва когато в света ти влезе едно „театрално дете”, което познава всичките ти роли и от 3-годишно те гледа в публиката с възторг, запазен само за теб: не за звездата - за майката.

Най-ценната роля

На сцената със сигурност предстои - очаквам я с любопитство и вълнение. Отговарям ви буквално, защото в живота си се опитвам да не играя, освен когато не е крайно наложително …

Превъплъщенията в ежедневието

Определения от типа „роля на майка”, „роля на съпруга” ми звучат доста архаично - като някакви мили усмивки от старите соцленти. Вярвам, че във времето, в което живеем е изключително важно човек да открие собствения си облик, да има куража да се разкрива пред другите такъв, какъвто е, да не играе представата си за някой друг. Това е огромна тежест, която рано или късно те смазва, смазва и хората около теб, близките ти, за които е може би най-болезнено – да се срине представата ти за някой е равнозначно на това да се срине цял един свят. Може би най-откровена съм с децата си.

продължава>

Още статии в броя