Искам да съм полезна за децата си

Срещаме се с Кали за обещания разговор след раждането на втория й син Марк. Четири месеца след щастливото събитие тя е в отлична форма, учи философия в СУ „Св. Климент Охридски”, ходи на курс по испански, води предаване и е заредена с идеи за предстоящия си албум. Натоварената й програма създава чувството, че като че ли бременността й не се е случвала и предизвиква въпроса – как всичко изброено се съвместява с майчинството. Ето каква е нейната гледна точка за ролята й на родител, за семейството, за това какво трябва да е женското битие, за да носи удовлетворение.

В предишния ни разговор беше казала, че веднага след раждането ще възобновиш участията си, не те ли изкуши това малко същество да промениш плановете си?

Не, аз съм с друга настройка. Има майки, които седят нон стоп с децата си (не че не ми е приятно да съм с детето си, напротив много ми липсва понякога), но искам утре, когато той и батко му станат големи, да има за какво да си говоря с тях. Искам да съм съвременна, искам да знам много, да съм им полезна за живота, който предстои.  Далеч съм от мисълта да бъда от майките, които си седят вкъщи, отдават се изцяло на децата си и пропускат живота си покрай тях. Аз самата имам страхотен пример за това, че не трябва да се отдаваш на 100% на децата. Защото моята майка ми е отдадена на 100%, аз си „раста”, гледам си моя живот, нея я използвам, колкото да ми свърши работа (естествено, че я обичам), но защо аз трябва да съм като нея – моят живот си е мой. Човек преди всичко е егоист. Това, че в момента уча философия, че ходя на уроци по испански, правя нов албум, на практика е част от всичко онова, което правя за децата си, за да растат щастливи, за да имат, за да са задоволени. Защото представете си, че се случи нещо и аз не съм певица, не дай Боже. Как ще изкарвам парите, с които да им осигуря комфортен начин на живот.