Да бъдеш или да не бъдеш работеща майка?
Вечната дилема едва ли някога ще се радва на еднозначен отговор. Безразличен към трудността на този избор обаче, „работният сезон” отново стартира, децата тръгнаха на ясла и градина и като че ли по навик ние пак се питаме какво се очаква от майката.
Да си остане вкъщи, примирявайки се с еднообразието, което понякога граничи със скука и социална изолация, но с наградата да е винаги до детето си при всяка негова първа победа, или да се върне на работа - с ясното съзнание, че чувството за вина ще е най-постоянният й „приятел” във всеки един момент от деня, дори вечер, когато, макар и у дома, няма да има енергията да играе, да измисля приказки или да търси „скрито съкровище”? Решението е много лично и малко семейно, твърде емоционално и все пак практично, подчинено на собственото ви виждане, но и на обстоятелствата. Всъщност е възможна и пълната липса на избор – тогава единствено сигурни са чувството за вина и страхът от нелекото изпитание да си работеща майка. Когото и да попитате за съвет, най-доброто, което ще чуете, са тези, подобни на прогнозата на времето, „мъгливи” обяснения, търсещи златната среда, но постигащи предимно объркване. И тогава разбирате, че последната дума е само ваша, компросите - също, а цената им – нито повече, нито по-малко отколкото може да си позволите. А най-хубавото остава за накрая – веднъж победили терзанията си, осъзнавате простата истина: детето ви дава толкова сила, радост и енергия, че се чувствате еднакво добре и на работа, и у дома. Достатъчно е, че сте майка!
|
|
По-добрата сутрин
 Нищо не може да се сравни със събуждането до малко и пухкаво бебе, което, отваряйки очите си, търси точно теб. Ето тази сутрин радва и зарежда Ани Цолова, чието завръщане в ефира на бТВ очаквахме повече от година. Сега сутрините са различни, Ани е по-усмихната, а чувствителността й към неправилното е по-изострена от всякога. Защото вече е майка, а това променя всичко, при това само към добро. Срещаме се с „новата” Ани – щастлива, все така енергична и безкомпромисна в работата си, но и бързаща да се прибере при сина и радостта си.
Отново заедно в ефир
Прекрасната усмивка на Ани отново ни буди всяка сутрин, а окончателното разсънване се случва, веднага щом се заслушаме в сериозния й подход към важни за всички ни теми. Дори и непредубедения (и „необременен” с родителство) поглед обаче неизбежно се пита как се „превключва” от безвремието на дома с малко и пухкаво бебе към интензивността на ежедневието в ефир.
Честно казано, имах планове да се върна по-рано на работа, но установих, че нямам никакво желание да го направя. Крайният срок беше сега - нямаше за кога да се отлага. След месец ми изтича майчинството и нямаше връщане назад. Освен това сега беше идеалният момент – стартът на новия телевизионен сезон. Подготвям се за този септември отпреди май, както се казва. Всичко стана плавно. Започнах да идвам в телевизията, да се чувам с колегите, да си купувам вестници - напълно бях изключила от околния свят и смятам, че е нормално. Едно-две събития ме изкараха от майчинското ми равновесие, но и тях бързо забравих. Може би около изборите юли месец се посъбуди журналистическият ми интерес и вече започнах да навлизам в работна атмосфера.
Никой не може да ме убеди, че на първия месец след раждането ще се вълнуваш от нещата, които са те вълнували преди изобщо да си помислиш да имаш дете - всичко остава някъде много далече. А и наистина не знам как се съчетава пълноценното майчинство в първите месеци, когато си зает с много битовизми (аз нямах време да се наям и да се изкъпя) с работа. Дори след година отсъствие от ефир аз лично изпитвам чувство на вина, че съм се върнала толкова рано.
|
|
продължава>
|
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Край >>
|
|
???????? 1 от 5 |
