Раждането на дете е сбъдната мечта, чудо на природата, дар на любовта. Знаем или поне предполагаме и ни предупреждават, че като всяко голямо събитие и това си има своята немалка цена - ежедневни „битки”, саможертви, безкрайни поредици от проби и грешки. Децата са най-яркото доказателство на превърналата се в житейско правило мъдрост - нищо хубаво не е лесно. И все пак абсолютно всяка от нас е тръгнала към майчинското предизвикателство с огромна радост и вълнение, убедена, че резултатът ще си заслужава. За щастие тази вяра остава завинаги, но идва и моментът, в който се питаме - знаехме ли всъщност с какво се захващаме? Разбира се, че не.

Колкото и да ни се иска да сме били по-подготвени, да сме били предупредени навреме или в идеалния случай някой да ни беше казал формулата на успеха предварително, истината е, че такава няма и отглеждането на дете е трудно „занимание” със или без подготовка. Всъщност значително по-интересният въпрос тук е: „И какво, ако знаехме?”. Щяхме ли да се откажем? Или бихме извървели същия път отново и отново, знаейки какво ще имаме и какво ще ни даде? Разбира се, че да. Този отговор слага окончателен край на всички въпроси, притеснения и навременни (или не) предупреждения. Единственото, което не бива да забравяме, е какво са децата за нас. А точно този месец имаме и идеалния повод да им го покажем по-ярко от обикновено. Децата са деца и затова ги обичаме. И, разбира се, че винаги ще е така.

Честит 1 юни!