Зелена радост

Едно от многото уникални свойства на пролетта е умението й да ни припомня безотказно колко много обичаме природата и как все още сме в състояние да изпитаме искрена радост от всяко зелено стръкче, пробило си път през асфалта и бетона, сред които всъщност живеем, дишайки все по-трудно. Отдавна се говори и пише по темата – ясно е, че нещо трябва да се направи, за да съхраним зелената си радост. Малко по-мъглива е обаче представата за това „какво” и „от кого”. По стара (и за съжаление утвърдена) традиция на въпроса „какво” често отговаряме с „нещо глобално”, а по отношение на „автора” му знаем само, че това ще са някакви велики умове с безгранична власт и световно влияние. А най-хубавото е, че това ни е напълно достатъчно, за да имаме ясна „позиция” по проблема и с чиста съвест да чакаме някой все пак да направи нещо – наистина, кои сме ние, за да променим световната тенденция, а и всичко останало ли ни е наред, за да мислим и за това?

Знаем, че си задавате този въпрос, защото, ако трябва да сме честни, ние започнахме зеления си брой със същото питане. Но докато събирахме информация и се чудехме какво всъщност може да постигне отделният обикновен природолюбител, разбрахме коя е първата му победа – прави живота си по-хубав. И зелен. Оттук следват по-цветното ежедневие, щастливото семейство и спокойните и доволни деца. Доста добре като за начало, съгласете се. И за целта, както се оказа, далеч не е нужно да изпадаме в крайности, отказвайки се от всички модерни „блага” – достатъчно е просто да ги ползваме съзнателно. И да изградим това съзнание и в децата си, за да пазят и те своята зелена радост занапред.