За малките радости на голямото щастие

Какво ни убягва, когато, прелиствайки лъскавите страници на модни списания, небрежно решаваме да не се сравняваме с изкусителните модели, които ни се усмихват от тях? Най-често фактът, че въпреки перфектността нищо човешко не им е чуждо. Предполагаме, че основният им приоритет е външният вид и в него влагат всичките си усилия (така се успокояваме). Но могат ли (като нас) да изглеждат добре и когато са прекарали цяла нощ над бебешкото креватче, не са спали от седмици, да не говорим за каквото и да е вглеждане в огледалото? Запазват ли самочувствието си и когато размерът на дрехите им се промени драстично? Оказва се, че... да, при това с усмивка.

Симона Спасова е бивш дългогодишен модел, сега букер в модна агенция „Ивет фешън”, ежедневно е заобиколена от красота и съвършенство, но това съвсем не повлиява на широката усмивка, с която разказва за единствените дънки, които й стават. С лекота подминава тази дребна „нерадост”, за да ни посвети в голямото си щастие - сина й, който заслужава всеки излишен грам, безсънна нощ и събуждане в 5 часа сутринта.

Идеалният момент

Забременях на 27 г., навърших 28 на 25 март и на 9 април се роди синът ми - сега започна деветия месец. Никога не съм мислила за „подходящия” момент. Според мен всяка жена след 25-ата си година започва да усеща, че иска дете някога, в неопределено бъдеще. И двамата с приятеля ми искахме дете, аз знаех, че той е човекът (заедно сме от 4 години), и изчакахме нещата да се случат. Бях сигурна, че той ще е идеален баща, и поне засега оправдава очакванията ми. Често му казвам, че е втората майка на Кристиян.  

Месеци на промяна

Когато разбрах, че съм бременна - направих си 4-5 теста, преди да убедя себе си, и тогава казах и на таткото, - се зарадвах безкрайно. Бременността ми беше много хубава и безпроблемна. Работих до последно, чувствах се много добре, времето ми минаваше по-бързо и въобще не исках да се застоявам вкъщи. Трябваше да се откажа от цигарите и от нощния живот - много ми спеше, особено в първите три месеца имах чувството, че ме е хванала сънна болест.