Проговаряне и говорни проблеми

Всички родители с нетърпение очакват кога детето ще проговори, а после със същото нетърпение чакат да млъкне. Тази шеговита максима е изстрадана от много млади родители. Как обаче се развива процесът на търсене и изговаряне на думите, предстои да разберем.

Кое е норма?

Вероятно като всички млади родители и вие много внимателно следите съответства ли развитието на отрочето ви на общоприетите норми за дадена възраст: колко часа спи, колко грама мляко изпива, кога започва да държи главата си изправена. Точно толкова важно е обаче да знаете и какви са етапите, през които преминава развитието на речта му. Не бива да мислите, че проверката за съответствие на нормата трябва да става във възрастта, в която детето започва да посещава детската градина – отклоненията от установените стандарти са забележими буквално в първите дни от живота му.

Какви са нормите в проговарянето?

През първите месеци след раждането детето започва да „гука” и прави първите си опити за говорене – произнася отделни звуци и случайни съчетания от звукове, например: „аг”.

Към шестия месец малчуганът започва да „бърбори”. Това бърборене е стихийно нареждане на звукове в срички. „Ма-ма”, „та-та”, „ба-ба” се произнася с такова усърдие, че винаги изпадате в умиление и често правите демонстрации пред останалите на възможностите на малкия наследник. Горди сте, защото смятате, че детето ви вече е проговорило. Дори седеммесечното ви бебе да произнася сричките „ма-ма”, това все още не означава, че свързва думата с конкретен обект. Свързването на дума с обект се осъществява към единадесетия месец. Към първата си година децата започват да изговарят осъзнати думи. В тази възраст речникът им се състои от 10-20 най-елементарни за произнасяне думи – „дай”, „не”, „мама”, с удоволствие подражават на звуците на различните животни – „бау-бау”, „ко-ко”. В общи линии – мяукат, баукат и това е нормално.

Първата половина на втората година е времето за натрупване на речников запас, затова дори детето ви да не е най-словоохотливият събеседник, вие трябва непрекъснато да му говорите. На година и половина то усвоява фразовата реч, в обръщение влизат глаголите: „искам вода”, „хайде на разходка”, „дай да ям”. Има запас от около 15-20 думи и звукоподражания. През втората година вече се справя с простите изречения (както и с личните местоимения, минало време, множествено число) : „мама е добра”, „не искам каша, не ми харесва”. Така че при нормално развитие на две години детето вече е човек, с когото може да се общува.

За горна граница на езиковото развитие се приема 3 – 3,5- годишна възраст, а на артикулационното – 4 – 4,5-годишна възраст. След тези възрастови граници особеностите, които не съответстват на езиковите и говорните норми, се приемат за нарушения. Съответно 3,5 години е възрастта, след която трябва да се предприемат мерки за стимулиране на езиковото развитие и 4,5 години е възрастта, след която трябва да се приложи логопедична интервенция спрямо артикулационните нарушения.

Ако не е в норма, тогава?

Съществуват различни условия, при които тези фази на развитие се нарушават. Невинаги става дума за проблем със здравето. По-често причина за забавяне на развитието на говора са особеностите на семейната среда – ако членовете й са по-малко общителни, ако майката е твърде ангажирана и не отделя достатъчно време за общуване с мъничето. Все пак, за да проговори детето, трябва да чува говор. Представете си затрудненията на дете, с което не разговарят, защото така или иначе няма да ги разбере. То просто няма откъде да вземе тези знания. Специалистите сочат, че макар и двете полукълба на главния мозък да са в еднакъв работен режим, едното от тях все пак е водещо. При децата това е дясното полукълбо, което „отговаря” за образното мислене. Затова майката, която въздейства на всички сетива, чувства и емоции у детето, е най-добрият стимулатор за развитие на речта му. Мама е добра, нежна на „пипане”, мирише вкусно и има приятен глас, затова тя може да направи в общуването с мъничето повече от всеки друг. Ако поради някакви обстоятелства не прекарвате достатъчно време с отрочето си, мястото ви бива заето от бабата, бавачката или друг човек, който е неотлъчно до него, но трябва да му осигурява достатъчно активно общуване.

Ако забележите, че речта на детето ви не се развива според възрастта му, ако е загубила своята плавност и свързаност, ако детето е започнало да се запъва на определени звукове, да ги бърка, замества с други звукове или да ги пропуска, “изяжда”, без да отлагате, потърсете съвет от логопед и невролог. Лекарят и педагогът ще направят необходимите изследвания и при нужда ще назначат лечение или ще ви ориентират как да процедирате вкъщи. Ако е нужно, проблемът може да бъде представен и на психолог. С общите усилия на специалисти и родители мъничето може да се справи и с най-сложните проблеми в говора.